Демократична мозайка 2025: Гражданското общество в България не е периферия, а двигател 

Хората отново доказаха, че демокрацията не е абстракция, а човешки глас, събрани каузи и споделена отговорност. В края на септември площад „Славейков“ в София се превърна в сцена на гражданското общество – жив, енергичен мегдан, на който над 70 организации от цялата страна показаха силата на сдружаването и активното участие. 

Демократична мозайка 2025 не беше просто фестивал. Беше училище по гражданство, лаборатория за смели идеи и среща на хора, които вярват, че България може повече. На открити сцени се водеха дебати за закони, справедливост и европейски ценности; на други – се разказваха истории за доброто, променящо цели общности. Ученици рисуваха бъдещето, младите спореха в защита на правата си, а възрастните слушаха… защото този път гласовете на гражданите звучаха високо и ясно. 

Когато гражданите говорят, институциите трябва да слушат 

Сред ключовите акценти бяха отворените разговори с представителите на Европейския парламент – Илхан Кючюк и Петър Витанов, разговор с Омбудсмана на Република България Велислава Делчева и панелите „Мегдан за демокрация“, в които обсъждахме законодателството „по мярка на хората“.  Чухме и докосващите лични примери за това как общността, солидарността и доброто могат да бъдат най-силното оръжие срещу безразличието в рамките на Small Talks – вдъхновяващи мини-разговори, в които малки организации разказаха за големи победи – от социални иновации до спасени човешки съдби – в компанията на впечатляващи дами от бизнеса: Гергана Иванова, управляващ партньор в The Smarts Group, Диана Йорданова, експерт по корпоративни комуникации, част от ФАНТАСТИКО Груп, Мая Клевцова, Маркетинг мениджър в Accenture Bulgaria. 

Над 20 работилници и съпътстващи събития оформиха най-богатата програма на фестивала от неговото създаване. Сред тях бяха и третия национален ден на дунавското участие с участието на Щефан Лутгенау част от Дунавския форум на гражданското общество и представители на Министерство на регионалното развитие. 

Мюжгян Адем – Фондация „П.У.Л.С“, клон Кърджали
„След много работа в последната година институциите в Кърджали се обръщат към нас и казват: „Това, което ние не можем да кажем, вие можете да го направите.“ 

И ако някой още се съмнява, че гражданите имат сила – тук я видя изписана в реални истории: 

  • как една местна група може да промени общински бюджет; 
  • как доброволци превръщат болката в подкрепа; 
  • как неправителствени организации стават мост между институциите и хората. 

Европейци не само на избори 

По време на панела, посветен на гласа на гражданите и Европейския парламент с участието на Българските евродепутати Илхан Кючюк (Обнови Европа) и Петър Витанов (С&Д, мандат 2019-2024), говорихме за това колко ни чува Европа. Освен чрез гласуването на избори, евродепутатите откроиха и множество други начини, по които гражданите могат да влияят на европейския дневен ред, като комуникацията през социалните мрежи или имейли и срещи с евродепутатите, европейската гражданска инициатива, петициите до Европарламента и сезиране на Европейския омбудсман, както и чрез нестопански и съсловни организации. 

Анелия Спасова – Народно читалище „Съзнание – 1927“, с. „Долни Вадин“:
„Ние СМЕ европейци отдавна. Още в миналото българската жена се е обличала по европейската мода и е споделяла европейските ценности. Сега, след като сме част от Шенгенското пространство, с една лодка можем да отидем отсреща в Румъния, тепърва ще се сплотяваме още повече! От друга страна, изобщо не се чувствам европейка, когато се сблъскам с държавни институции.“ 

Истинската сила на гражданското участие не се измерва само в кампании и събития, а в усещането за принадлежност към общност, която върви напред заедно. Именно това усещане многократно изплуваше по време на „Демократична мозайка 2025“ – че организациите в България не са сами в своя път, а са част от мрежа, в която споделянето на опит, знание и подкрепа е толкова важно, колкото и самата кауза. Най-добре го описва Веселина Бастиянова от Сдружение “За европейско развитие на село Леденик“, която сподели: 

Веселина Бастиянова – Сдружение “За европейско развитие на село Леденик“ 

„Например обученията на БЦНП – там създадохме много връзки и научихме много неща. Там видяхме и други организации, научихме за тяхната работа и се вдъхновихме. От друга страна знаем, че винаги имаме гръб и помощ. Експертите на БЦНП ни научиха на много, за да сме технически изрядни. Защото е важно и знанието, а не само ентусиазма за работа.“  

Мегдан за демокрация 

По време на панела „Мегдан за демокрация“, иницииран от неформалната група „Обединени“, говорихме за теми, които са всичко друго, но не и абстрактни. Говорихме за достъп до обществена информация, когато институциите мълчат; за правото на питейна вода, което на места в България все още е лукс; за необходимостта от работещ Закон за насърчаване на доброволчеството, който да даде сигурност и признание на хората, които помагат; както и за Законa за предучилищното и училищното образование, който трябва да отговаря на реалните нужди на децата, родителите и училищните общности. Вместо да сочат проблемите отдалеч, участниците в панела показаха, че гражданите вече не чакат някой „да оправи системата“ – те се събират, формулират решения и ги отстояват. Защото демокрацията не е идея – тя е настояване. 

Истинската демокрация е участие !

Формулата на Демократична мозайка е проста – когато хората се събират, започват да се случват неща.

Не чакаш някой „да ти оправи държавата“ – ти ставаш част от решението. 

Участието на младите в центъра на дискусията – необходима е подкрепа за ученическото самоуправление!

По време на младежко студио “Младежко участие на национално ниво””: Габриел Вълков – председател на парламентарната комисия за младежта и спорта, Петър Младенов – зам.министър на младежта и спорта, Атанас Радев (НМФ) и Гергана Станоева (Младежко сдружение за мир и развитие на балканите обсъждаха необходимите промени в Закона за младежта, които предстои да бъдат представени в Народното събрание по-късно тази година.

 

Тази година стана ясно: 

  • Гражданското общество в България не е периферия, а двигател. 
  • Не е критик, а партньор. 
  • Не е шум в системата, а системата, когато останалото не работи. 

От името на организаторите (Форум Гражданско Участие, Национален младежки форум и Български център за нестопанско право) благодарим на всички участници, доброволци, модератори, говорители, представители на бизнеса, музиканти, деца, родители и минувачи, които спряха да попитат „Какво се случва тук?“ и си тръгнаха с отговора: „Случва се общество!“