Европейската комисия представи на 16 юли 2025 г. своето предложение за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС, обхващаща периода 2028–2034 г. Предложението предвижда бюджет на стойност почти 2 трилиона евро (около 1,26% от брутния национален доход на ЕС), което е значително увеличение спрямо текущата МФР 2021–2027 (около €1,211 трилиона или 1,13% от БНД). Този по-амбициозен бюджет цели да даде на Европа ресурсите да се справи с новите реалности – от геополитическата нестабилност и необходимостта от повече сигурност и отбрана, до устойчивото възстановяване, цифровизацията и борбата с климатичните промени. В същото време Комисията дава заявка за по-гъвкава и опростена структура на бюджета, която да улесни достъпа на бенефициенти (в т.ч. неправителствени организации) до финансиране и да позволи бързо пренасочване на средства при възникване на кризи. Предстои продължителен преговорен процес между държавите членки и Европейския парламент по окончателния вид на бюджета, но още сега е важно гражданският сектор да разбере основните изменения и как те биха се отразили на неговата дейност. 

Основните акценти от новия бюджет на ЕС: 

  • ключовите политически и структурни промени в новата МФР спрямо предходния период; рисковете и възможностите за гражданските организации; 
    • Увеличен общ размер на бюджета (над 1.3 трилиона евро) и нови източници на приходи.
    • Оптимизирана структура в 4 тематични направления (“Национални и регионални партньорства”, “Конкурентоспособнос, просперитет и сигурност”, “Глобална Европа” и “Администрация”), намаляване на броя на програмите от 52 на 16.
    • Въвеждане на Национални и регионални партьорски планове (НРПП) вместо отделните оперативни до момента.
    • Повече гъвкавост и инструменти за реакция при кризи.
    • Укрепване на принципите на върховенство на закона и устойчиво развитие.
  • новата програма „AgoraEU“ (АгораЕС) и нейното въздействие върху гражданското общество; 
    • Три основни стълба – “Култура” (интегрираща досегашната програма Творческа Европа), “Медия+” (нова програма насочена към медии и борба с дезинформацията), “Демокрация, права и ценности” (продължение на програма CERV)
    • Рекордно планирано финансиране в трите направления и заявки за опростено кандидатстване.
  • развитието на програма „Еразъм+“ 2028–2034;  
    • Увеличение на бюджета с почти 26 млрд. евро  до 40,8 млрд. евро за 2028-2034 г.
    • Вливане на програма “Европейски корпус за солидарност” в Еразъм+.
    • Фокус върху уменията и ученето през целия живот, както и допълнителни стимули за хора с по-малко възможности.
    • Разширяване към Западните Балкани.
    • Промяна на структурата на програмата и премахване на тематичните направления “Младеж”, “Спорт”, “Образование”.
  • ролята на новите Национални и регионални планове за партньорство – иновативен механизъм за планиране и участие на местно ниво, който да окрупни досегашните множество фондове.
    • По 1 план на държава-членка.
    • Цялостна стратегия и програма за инвестиции и реформи базирана на националните специфики и нужди.
    • Механизъм “Средства срещу резултати и реформи” по подобие на НПВУ.
    • Възможност за гражданските организации за застъпване на приоритети с висока обществена значимост.
  • Рискове и възможности за гражданските организации в контекста на новия бюджет на ЕС
    • Повече планирани средства за демокрация, права и култура, които ще трябва да бъдат защитени в преговорния процес.
    • Разширена програма Еразъм+ с по-висок бюджет, но и много неизвестни за запазването на видимостта на отделните секторни направления.ю
    • Заявки за опростяване на процедурите за кандидатстване на НПО по различните програми и единни правила. 
    • Гаранции за участие в процеса на планиране и програмиране – поне на хартия.
    • Риск инфлацията да погълне увеличението на средствата за различните сектори.
    • Опасност НРПП да доведат до ограничаване на влиянието на независими НПО в държави в които има изразено стесняване на гражданското пространство и липса на качествен диалог между властта и гражданския сектор.
    • Липса на ясна подкрепа за оперативни разходи и капацитет на НПО за сметка на увеличените средства за проектно базирано финансиране.
    • Множество неясноти по отношения на новите процедури и формати на програмите, които вещаят несигурност и забавяния.

Основни политически и структурни промени в МФР 2028–2034 спрямо 2021–2027

Новото бюджетно предложение се отличава с редица съществени промени в сравнение с действащата МФР. По-долу обобщаваме най-важните политически и структурни нововъведения:

  • Увеличен общ размер на бюджета и нови източници на приходи: Както бе отбелязано, бюджетът 2028–2034 г. е значително по-голям в номинално изражение. Комисията изтъква, че това е „най-големият дългосрочен бюджет, предлаган някога“, предназначен да обезпечи новите приоритети на ЕС – сигурност, отбрана, конкурентоспособност, миграция, енергийна и климатична устойчивост[1]. 
  • Оптимизирана структура в четири основни направления: Предложената МФР радикално опростява архитектурата на бюджета, намалявайки броя на програмите от около 52 на 16, групирани в 4 тематични „глави“[2]. Сегашната раздробеност на финансирането по десетки отделни програми (която често създава сложност) ще бъде преодоляна чрез сливане на инструменти с близък фокус. Четирите нови основни направления са: 
    • (1) „Национални и регионални партньорства“ – обединяващо кохезионните фондове, Общата селскостопанска политика (ОСП), фондовете за рибарство, както и част от вътрешните политики за миграция, граници и сигурност; 
    • (2) „Конкурентоспособност, просперитет и сигурност“ – включва нов обединен Европейски фонд за конкурентоспособност плюс няколко самостоятелни ключови програми като „Хоризонт Европа“ (научни изследвания), „Еразъм+“ (образование и младеж) и „AgoraEU“ (култура, медии и ценности); 
    • (3) „Глобална Европа“ – външна дейност и партньорства (Инструментът „Глобална Европа“ за външна помощ, включително подпомагане на разширяването)[8]; и 
    • (4) „Администрация“ – разходи за европейската публична администрация. 

Тази консолидация по теми цели да елиминира дублирането и да улесни пренасочването на средства към кризисни приоритети при необходимост[4]. 

  • Национални и регионални партньорски планове (НРПП) вместо отделни оперативни програми: Както бе споменато, ключова структурна реформа е въвеждането на единен Национален и регионален план за партньорство за всяка държава членка, който да обхване различни фондове и политики под една шапка. Вместо близо 540 отделни програми и споразумения за финансиране по държави и сектори сега ще има 27 интегрирани плана + 1 план за трансгранично сътрудничество (Interreg)[9]. Тези партньорски планове ще обединят подпомагането за кохезия (регионално развитие и сближаване), социална политика, селско стопанство и развитие на селските райони, рибарство, както и вътрешна сигурност и управление на граници в рамките на единна стратегия за инвестиции и реформи за съответната страна[3]. Плановете ще се разработват съвместно от националните власти и Европейската комисия, одобряват се на ниво ЕС, и се изпълняват при спазване на многостепенното управление и принципа на партньорство, залегнали в политиката на сближаване[4]. Включването на регионалните и местни власти, както и на други заинтересовани страни (напр. граждански организации), е обявено като задължително условие през целия цикъл – от планиране до изпълнение[5]. Тази реформа отразява опита от инструмента NextGenerationEU (Механизма за възстановяване и устойчивост) – интегриране на инвестиции с ключови национални реформи и обвързване на финансирането с постигането на определени резултати. Действително, в предложението се предвижда разплащане на траншове, когато заложените цели и реформи бъдат постигнати, което да стимулира амбициозни програми и да гарантира реален ефект от европейските средства[6][7]. 
  • Повече гъвкавост и инструменти за реакция при кризи: Последните години показаха, че бюджета на ЕС трудно се адаптира към неочаквани събития (пандемии, военни конфликти, енергийни шокове). Затова новата МФР залага значително по-големи резерви и механизми за гъвкавост. Планиран е специален резерв от €100 млрд. за подкрепа на Украйна през периода 2028–2034[7], който да бъде мобилизиран чрез общо европейско заемане. В допълнение в рамките на отделните направления също са предвидени резерви – например, част от средствата за селско стопанство ще се държат в резерв за кризи в земеделските пазари[8]. Общият ефект е, че “новото нормално е готовността за кризи”, по думите на един висш служител на ЕС[9] – бюджетът ще бъде по-адаптивен и способен да подкрепи държавите бързо при извънредни обстоятелства, без да се налага бавно преразглеждане на цялата МФР.
  • Укрепване на принципите на върховенство на закона и устойчиво развитие: Комисията подчертава, че условието за спазване на върховенството на закона ще остане неотменима част от новата финансова рамка. В рамките на националните партньорски планове  ще се заложат допълнителни гаранции за спазване на Хартата на основните права. Това означава, че при системни проблеми с върховенството на закона в дадена страна плащанията по плана ѝ могат да бъдат замразявани – важен лост за защита на ценностите на ЕС. Освен правовата държава, за пръв път новата МФР интегрира хоризонтално и други принципи: „Да не се причинява значителна вреда“ (DNSH) на климатичните и екологични цели, както и принципите на равенство между половете ще се прилагат във всички програми и разходи. В сегашния период тези принципи важаха частично (напр. DNSH бе изискване в Плана за възстановяване); сега те се превръщат в общ стандарт за целия бюджет – стъпка, която има за цел да предотврати финансирането на проекти, вредящи на околната среда или водещи до неравенства. В социалната сфера, за да не се загърби приоритета за „социална Европа“ сред новите приоритети, е предвидено във всеки национален план минимум 14% от средствата да отиват за инвестиции в умения, борба с бедността, социално включване и развитие на селските райони.

  • Сливане и преразпределяне на ключови програми: Част от опростяването на рамката включва сливане на съществуващи програми в по-големи и широки инструменти. Освен споменатия фонд за конкурентоспособност (който обединява програми като Европейския фонд за отбрана, EU4Health за здравеопазване, програма LIFE за околна среда, Космическата програма на ЕС и др. в единна схема с четири приоритета), се създава нова програма „AgoraEU“, която обединява текущите програми „Творческа Европа“ и „Граждани, равенство, права и ценности (CERV) в една обща рамка за подкрепа на културата, медиите, гражданското общество и ценностите на Съюза. По-нататък ще разгледаме по-подробно съдържанието на „AgoraEU“. Друга промяна е интегрирането на Европейския корпус за солидарност в програмата „Еразъм+“, така че възможностите за доброволчество и младежко участие да се предлагат под един покрив с образователната мобилност. Като цяло, броят на самостоятелните програми значително намалява, което намалява административните тежести и улеснява синергии – например, сега културните и правозащитните организации ще кандидатстват по една програма (AgoraEU) вместо по две отделни. Разбира се, това води до опасения, че някои тематични приоритети могат да изгубят видимост или защитени бюджети при тази консолидация.

Програма „AgoraEU“ – обхват, цели и значението ѝ за гражданския сектор

Една от най-интересните нови програми в предложената финансова рамка е „AgoraEU“ (АгораЕС). Името ѝ навява асоциация с публично пространство за дебати – и действително, тя е замислена като форум за подкрепа на културата, медиите и гражданското общество в Европа. В този раздел ще разгледаме какво включва AgoraEU, с какви цели е създадена, какъв ефект се очаква да има върху гражданския сектор и кои досегашни програми заменя.

С какво се отличава програма „AgoraEU“?

 

Това е нова обединена програма, която стъпва върху успеха на две предходни програми: „Творческа Европа“ (подкрепяща културата и аудиовизуалния сектор) и „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV)[30]. Комисията предлага тези две линии да се слеят в единна рамка, за да се постигне синергия между подкрепата за културно-творческите индустрии и за демократичното участие, права и ценности. AgoraEU е структурирана в три основни стълба (подпрограми)[10]:

  • Стълб „Култура“ (Culture) – наследник на сегашната програма Creative Europe – Culture. Тук попадат финансирането за културни и творчески проекти: транснационални сътрудничества между културни организации, европейски мрежи и платформи в културата, мобилност на артисти, инициативи като Европейски столици на културата, Европейски награди и Европейски дни на наследството и др.[11]. Според първоначалните документи, културният стълб запазва основните цели и схеми на старата програма, но добавя нов акцент върху междугенерационната справедливост (вероятно подкрепа за млади творци, диалог между поколенията) и информиране на политиките[12] – т.е. културните проекти ще се насърчават да генерират познания и препоръки, полезни за политиката. Също така е предвидено опростяване – например използване на еднократни суми (lump sums) като стандартен метод на финансиране, вместо сложни отчети на реални разходи[13]. Бюджетът за културния стълб е около €1,8 млрд. (2028–2034)[30], което е над два пъти повече от бюджета за 2021–2027 [14]. Културният сектор приветства това удвояване, но подчертава, че то е по-скоро минимумът необходим за устойчивост на европейската култура и ще работи за допълнително увеличение при преговорите[58].
  • Стълб „Медия+“ (Media+) – продължението на компонентата MEDIA от „Творческа Европа“, която досега подкрепяше основно европейското кино, телевизия и други аудиовизуални проекти (филмови фестивали, разпространение, копродукции и т.н.). В новия период обаче Media+ вероятно ще има разширен обхват. Комисията споменава подкрепа за „свободата на медиите“ като част от целите на AgoraEU. Това подсказва, че освен традиционните аудиовизуални индустрии, Media+ може да финансира и инициативи свързани с качествена журналистика, медийна грамотност, борба с дезинформацията и независими медии – области, от които също зависи здравето на демокрацията. Бюджетът за Media+ се предвижда около €3,2 млрд., чувствително нарастване спрямо ~€1,416 млрд. в сегашния период. Това увеличение дава надежда за повече инвестиции в европейски копродукции, дигитални медийни иновации и инициативи за свобода на словото. От гледна точка на гражданското общество, значим елемент тук е, че силните и свободни медии са важен съюзник – така че инвестицията в този сектор ще допринасе и за средата, в която оперират НПО.
  • Стълб „Democracy, Rights and Values“ (Демокрация, права и ценности) – това на практика продължава програмата CERV, която през 2021–2027 финансираше широк кръг граждански инициативи: проекти за ангажиране на гражданите (напр. участие в демократичния живот, дебати за бъдещето на Европа), за насърчаване на равенството и правата (борба с дискриминацията, расизма, подкрепа за хора с увреждания, равнопоставеност на половете, права на ЛГБТИ лица), за памет и възпоменание, за подпомагане на жертвите на насилие, защита на върховенството на закона и др. В новата AgoraEU тази линия ще продължи да финансира активно гражданско общество и участие във всички тези области. Бюджетът ѝ се очаква да бъде около €3,6 млрд., което е над два пъти повече от настоящия (~€1,5 млрд. по CERV). Такова увеличение – ако се запази – би позволило разширяване на обхвата: повече проекти на местно ниво за гражданско образование и участие, по-големи грантове за инициативи в защита на правата и демократичните ценности, включително в държави, където тези ценности са под натиск. От значение е и това, че AgoraEU поставя тези теми редом до културата, вместо да ги остави изолирани – което отразява визията, че културното изразяване и гражданската активност вървят ръка за ръка в изграждането на общоевропейско обществено пространство.

Програмата AgoraEU се очертава като основният източник на директно финансиране от ЕС за неправителствени организации в сферата на права, демокрация, участие и култура. Удвояването на средствата е ясен сигнал за признание към ролята на гражданските организации и културните дейци в укрепването на демократичната тъкан на Европа. 

Комисията уверява, че видимостта и автономността на отделните сектори ще се запазят в рамките на AgoraEU – например, културният сектор настояваше да има отделна идентичност, и тя е гарантирана чрез отделния културен стълб. Същевременно, в рамките на общия бюджет ще може по-лесно да се преразпределят средства, ако един стълб изчерпа бюджета си, а в друг има излишък (например, повече средства могат да отидат към инициативи за гражданско участие в отговор на определени събития, без да се чака нов бюджет). 

В обобщение, AgoraEU изглежда като голяма възможност за гражданския сектор: тя осигурява значително финансиране и интегрира културните и граждански инициативи, които са сърцето на европейското гражданско общество. Успехът ѝ обаче ще зависи от правилното ѝ финализиране и прилагане – необходими са прозрачни правила, облекчени процедури (както се обещава чрез lump sums и единен портал) и реално ангажиране на секторите в управлението на програмата. Гражданските организации вече изразяват подкрепа за програмата, но и готовност да „останат мобилизирани и обединени“, за да я защитят от евентуални съкращения и да гарантират, че културата и гражданските ценности „остават добре подкрепен приоритет“ в следващия бюджет.

Програма „Еразъм+“ 2028–2034 – образование, младежко участие и приобщаване, но и много въпросителни

Програмата „Еразъм+“ е добре позната като основният инструмент на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта. За периода 2028–2034 г. Комисията предлага подсилен и разширен „Еразъм+“, който да отговори на новите приоритети и да продължи да развива уменията и активното гражданство на европейците.

Предложението увеличава бюджета на „Еразъм+“ до €40,8 млрд. за 2028–2034 г.[15][16], което представлява значим ръст спрямо ~€26 млрд. в текущия период. Новият акцент, подчертан от Комисията, е, че Еразъм+ трябва да „допринесе за конкурентоспособна и устойчива Европа, като насърчава висококачественото ученe през целия живот и усъвършенстване на уменията за всички,като същевременно укрепва ценностите на Съюза, демократичното участие, солидарността, социалното приобщаване и равните възможности“[17]. 

Програмата ще продължи да финансира и специфични дейности за насърчаване на гражданската ангажираност сред младите. Например, проекти за младежко участие (досега КД3 „Младежта в действие“) вероятно ще се запазят и разширят – това са инициативи, при които младежки организации и НПО получават средства да организират обществени консултации, кампании, обучения по демокрация, симулации на избори и пр. От друга страна са налице редица въпроси затова как ще бъде постигнат баланс между проектите и дейностите за образование, спорт и например тези в подкрепа на младежка работа и младежки организации, тъй като в сегашното предложение те не са самостоятелно обособени.

Комисията заявява, че подсилената програма ще „стимулира включването и гарантира равноправно участие“, като въвежда допълнителни стимули и подкрепа за хора с по-малко възможности[18]. Това се надгражда над вече действащите механизми (в сегашния Еразъм+ има специални финансoви стимули за участници с увреждания или в неравностойно положение, възможност за придружители и т.н.). В новия период тези мерки ще се разширят: очаква се увеличени стипендии и покриване на 100% разходи за най-нуждаещите се, гъвкави формати (например виртуални или по-кратки мобилности) за тези, които не могат да отсъстват дълго, и приоритетни критерии при оценка – проекти, които ангажират хора от уязвими групи, ще получават по-висока оценка или отделна квота за финансиране[19]. Това е добра новина за НПО, работещи с малцинства, мигранти, младежи от отдалечени райони или хора със специални потребности – техните проекти ще имат по-голям шанс за успех и повече ресурси, за да преодолеят бариерите пред включването. Разширяването на програмата към страните кандидатки (Западните Балкани, Украйна и др.) означава, че млади хора от тези страни (често в трудна ситуация) ще могат да се възползват наравно с връстниците си в ЕС[20]. 

Гражданските организации, особено младежките такива играят ключова роля в изпълнението на „Еразъм+“ – особено по младежкия компонент, обучението за възрастни, професионалното образование и спортa. Увеличаването на бюджета в новия програмен период предполага, че техните възможности ще се разширят още повече. С по-големия бюджет ще има повече покани за проекти и по-голям брой одобрени инициативи ежегодно. Това означава, че НПО (младежки клубове, образователни центрове, асоциации за хора с увреждания, спортни клубове и др.) ще могат да реализират повече идеи – от местни дейности с европейско измерение до големи партньорства в няколко държави. 

Също така, националните агенции, които управляват Еразъм+ във всяка страна, остават централни в изпълнението[64]. Това е добре дошло за много малки НПО, защото националните агенции предоставят информация и съдействие на роден език, в локален контекст. 

Образование за всички възрасти: Макар акцентът ни да е върху младежта, да споменем, че „Еразъм+“ продължава да покрива и секторите на училищното, професионалното и висшето образование, както и обучението за възрастни. Във всички тях НПО участват – като партньори на училища (например организации, които разработват иновативни методики за преподаване), като доставчици на обучения за учители или възрастни учащи се (напр. цифрови умения за възрастни, езикови курсове за мигранти и др.). Увеличеният бюджет позволява повече училища, читалища, обучителни центрове и общности да се включат. В контекста на гражданското образование, много училища в партньорство с НПО ще могат да реализират обменни визити, да изграждат европейски клубове, да канят лектори от гражданския сектор – дейности, които Еразъм+ подкрепя чрез ключови дейности 1 и 2.

В заключение, „Еразъм+“ 2028–2034 се очертава като още по-силен инструмент за изграждане на активно, образовано и солидарно поколение европейци. Чрез него гражданският сектор ще получи разширено поле за изява – от възпитаване на демократична култура у младежите, през социалното включване на маргинализирани групи, до професионално развитие и учене през целия живот. Най-същественото е, че програмата не само увеличава обхвата си, но и отразява ценностите, които НПО споделят – толерантност, активно гражданство, равни шансове. Все пак отпадането на конкретните тематични стълбове “Образование”, “Спорт” и “Младеж” се разглежда като потенциален риск от някои от големите европейски мрежи, за загуба или неглижиране на приоритети.

Новите Национални и регионални планове за партньорство – какво представляват и каква е ролята на гражданските организации

Една от най-структурно значимите иновации на МФР 2028–2034, е предложението за въвеждане на Национални и регионални партньорски планове (НРПП). Тези планове променят начина, по който се програмират и управляват голяма част от еврофондовете, особено тези, които традиционно се изпълняват в партньорство с държавите членки (кохезионни, социални, земеделски и др. политики). 

Какво представляват НРПП? В основата си, един Национален и регионален план за партньорство е една цялостна стратегия и програма за инвестиции и реформи, договорена между дадена държава членка и Европейската комисия, обхващаща периода 2028–2034 г. Той интегрира различни финансови потоци от ЕС, които досега бяха планирани поотделно. По-конкретно, в един НРПП ще влязат компонентите на: Политиката на сближаване (Европейски фонд за регионално развитие, Кохезионен фонд, Европейски социален фонд+), Общата селскостопанска политика (Европейски земеделски гаранционен фонд и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони), общата политика за рибарство (Европейски фонд за морско дело, рибарство и аквакултури), както и финансиране по линия на вътрешните работи и сигурността (например, Фонд за убежище и миграция, Инструмент за управление на границите, част от Фонда за вътрешна сигурност)[21]. 

Една от целите е именно драстично опростяване: вместо стотици отделни документи (споразумения и програми) на ниво ЕС-28, сега ще има само 28 (27 национални + 1 Interreg), всеки с широк обхват и единен набор от правила[22]. Разбира се, вътре в плана ще има различни глави или раздели по сектори, но всички те ще са координирани и взаимосвързани в една рамка.

Как ще функционират на практика? 

Изготвянето на НРПП ще стартира с общоевропейски насоки. Европейската комисия ще отправи препоръки към всяка държава за приоритетните области, в които трябва да инвестира, за да постигне общите цели на ЕС (в унисон със стратегии като Зеления пакт, Дигиталната стратегия, Европейския стълб на социалните права и др.)[23]. На база на тези препоръки и националните си приоритети, държавата ще изготви проекта на своя план, който след преговори ще бъде одобрен както от Комисията, така и от самите държави членки (в Съвета)[24]. 

Една от най-иновативните черти е обвързването на средства с реформи и резултати. Както вече споменахме, НРПП ще съдържа не само списък от инвестиционни приоритети, но и ключови реформи, които държавата се ангажира да проведе (напр. реформа на образованието, здравеопазването, социалното подпомагане, изменение на политики за заетост или бизнес среда и пр.). За разлика от предишния подход (при който финансирането беше свързано главно с усвояване на средства по проекти), тук се възприема моделът на Механизма за възстановяване: „всеки транш ще се изплаща при постигане на договорените цели“[25]. Това е най-силният стимул да се гарантира, че бюджетът на ЕС води до реални промени на терен[26][27]. Например, ако дадена страна се е ангажирала да намали броя на преждевременно напусналите училище до определен процент или да реформира съдебната си система, изплащането на пълния размер на финансирането може да зависи от изпълнението на тези обещания. Цялостно, това е значима промяна към ориентация към резултати, която ще изисква и от гражданските организации да следят внимателно изпълнението и да държат правителствата отговорни за поетите ангажименти.

Какво означава всичко това за гражданските организации? 

Принципът на партньорство и многостепенно управление дава заявка, че НПО следва да имат роля в процеса на планиране, мониторинг и изпълнение. Официално, регионалните и местни власти, както и други заинтересовани страни, са „в центъра на партньорските планове“[28]. Това означава, че при разработката на плана правителството трябва да проведе консултации със социални партньори, граждански организации, общини и т.н., за да идентифицира нуждите и приоритетите. На практика, този процес ще наподобява изготвянето на Споразумението за партньорство и оперативните програми досега, но консолидиран. За НПО това е възможност да поставят на масата важните за тях теми: ако дадена мрежа от организации иска повече средства за ромско приобщаване, за социално жилищно настаняване, за образователна десегрегация или за зелени градски инициативи – подготовката на НРПП е моментът да застъпва за включване на такива приоритети. Освен това, както споменахме, Комисията ще дава препоръки – и тук гражданското общество може да влияе, като още на етапа на тези препоръки предоставя данни и предложения на европейско ниво (чрез свои коалиции), за да се отразят в тях неговите искания.

По време на изпълнението, традиционно има Комитети за наблюдение на програмите – засега не е ясно дали с новата структура ще има единен или няколко (например по под-компоненти) комитети за наблюдение на НРПП. В тях неправителствените организации трябва да бъдат включени, както досега бяха в комитетите за кохезионните и земеделски програми, макар и с ограничена квота. Партньорският принцип, ако се приложи както трябва, ще позволи на гражданските организации да наблюдават честното разпределение на средствата и да алармират при нередности или забавяния.

Не на последно място, НРПП съдържат и реформи, някои от които вероятно ще касаят самата среда за гражданския сектор. Например, ако Европейският стълб на социалните права диктува, че всяка страна трябва да подобри социалните услуги или диалога с гражданското общество, това би могло да влезе като реформа. Гражданските организации могат да се застъпват пред националното си правителство (или директно през ЕС) определени реформи да станат част от плана – напр. приемане на закон за доброволчеството, стратегия за развитие на гражданското общество, мерки за прозрачност на финансирането и др. След това, веднъж вписани, изпълнението на тези реформи ще е обвързано с финансирането – т.е. правителството ще има по-силен стимул да ги реализира, иначе рискува средства. Така НРПП може индиректно да помогне за реализиране на отдавнашни искания на гражданския сектор.

Разбира се, тук отново има условност: всичко зависи от реалното прилагане на принципите за партньорство. Ако правителствата формално се допитат до НПО, но не отразят техните предложения, или ако включат само избрани организации, ползите няма да се материализират. Civil Society Europe и други мрежи вече изразиха притеснение, че липсват конкретни нови механизми за гарантиране на участието на гражданското общество. Те ще настояват в регламентите да се включат по-строги изисквания – например, обновяване на “Кодекса за поведение на партньорството” (който в настоящия период урежда участието на партньори в кохезионните програми) и разширяването му за новите планове. Важна ще е и ролята на Европейската комисия – тя трябва да следи дали на национално ниво партньорите са били реално включени, преди да одобри даден план. От страна на НПО, предизвикателството е да са добре организирани на национално равнище, за да могат да артикулират общи позиции и да се представляват ефективно пред властите.

В крайна сметка, Националните и регионални партньорски планове представляват нов модел на управление на европейските фондове, който – при добро изпълнение – може да доведе до по-целенасочено и ефективно инвестиране за нуждите на хората по места. За гражданските организации това е шанс да станат равноправен партньор в този процес – и в създаването на стратегиите, и в реализирането им на терен. 

Рискове и възможности за гражданските организации в контекста на новия бюджет на ЕС

Новата финансова рамка ще определи средата за действие на неправителствените организации през следващото десетилетие – както чрез преките средства, достъпни за техните проекти, така и чрез общите приоритети и механизми на финансиране. Гражданският сектор в Европа е ключов партньор при изпълнението на много политики (социални услуги, образование, защита на права, климатични действия и пр.), поради което промените в бюджета директно го засягат. В следващите редове ще разгледаме какви възможности предоставя новата МФР за НПО и какви рискове и опасения се очертават според експерти и представители на сектора.

Възможности и положителни аспекти за гражданския сектор

  • Повече средства за демокрация, права и култура: Предложението значително увеличава финансирането за области, от които се възползват гражданските организации. Най-видимият пример е новата програма „AgoraEU“ – с общ бюджет €8,6 млрд., тя на практика удвоява ресурсите за подкрепа на гражданското общество, права, равенство и култура, в сравнение със сумарния бюджет на програмите, които замества (CERV ~€1,5 млрд. и „Творческа Европа“ ~€2,4 млрд. за 2021–2027). Около €3,6 млрд. от AgoraEU ще са заделени за демокрация, граждански права и ценности (бившата CERV), а €1,8 млрд. – за културни проекти, като и двата компонента са пряко релевантни за неправителствения сектор. Това увеличение – ако бъде одобрено – поне на теория означава повече и по-големи схеми за безвъзмездно финансиране на НПО, работещи в сферата на правата на човека, демократичното участие, равнопоставеността, интеграцията на малцинства, културния обмен, медийната свобода и др. 
  • Разширена програма „Еразъм+“ с акцент върху приобщаването: Новата МФР увеличава бюджета на „Еразъм+“ до €40,8 млрд., а Комисията определя програмата като гръбнак на „Съюза на уменията“ и ключов инструмент за изграждане на солидарност, социално приобщаване и гражданска ангажираност сред младите хора. В предложението специално се подчертава насърчаването на съпричастност, демократично участие и равни възможности чрез „Еразъм+“. Освен това включването на младежи в неравностойно положение е изведено като приоритет: планират се целеви финансови подкрепи за участници с по-малко възможности (напр. покриване на допълнителни разходи), както и предимство за проекти, адресиращи нуждите на уязвими групи. Накратко, един подсилен „Еразъм+“ ще даде на младежките организации в сферата на младежката работа, образованието и социалното включване повече възможности да финансират своята дейност – от младежки обмени на теми гражданско образование и доброволчески инициативи, до партньорства между училища и НПО за обучение по демократична култура. Съществен бонус е и планираното опростяване на правилата за финансиране – преминаване почти изцяло към lump sum и единни ставки, което ще намали бюрокрацията за бенефициентите. 
  • Опростяване и единни правила – по-лесен достъп до средствата: Много граждански организации, особено по-малки НПО, често се затрудняват от сложните и разнородни изисквания на различните програми на ЕС. Затова предложената хармонизация – единен правилник и портал за кандидатстване за широк набор от фондове – е съществено предимство[29][30]. Например, при новите Национални и регионални планове за партньорство заявката е да има еднакви процедури и критерии за различните видове проекти (независимо дали финансирането идва от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+ или др.), вместо сегашната ситуация всяка програма да има отделни правила[31]. Това „обединяване на правилата“ значително ще улесни НПО, които често действат в няколко сфери – например организация, работеща за интеграция на ромите, досега трябваше да навигира и социални, и образователни програми по отделно, докато занапред всичко може да бъде покрито в един цялостен план с общ набор от изисквания. В допълнение, на централно ниво ще се създаде и нов „Инструмент на ЕС“ (EU Facility), допълващ националните планове чрез конкурсно финансиране на транснационални проекти, социални иновации, експериментални инициативи и изграждане на капацитет, както и предоставяне на гаранции за микрокредитиране, социално предприемачество и др.[32]. Този инструмент ще финансира проекти с висока европейска добавена стойност (например мрежи от организации в няколко държави, пилотни модели за социална услуга и пр.), които надхвърлят рамките на отделна страна[33]. За гражданските организации това открива още една врата за финансиране – директно от ниво ЕС, особено ако националните приоритети не обхващат дадена иновативна идея. 
  • Гаранции за партньорство – поне на хартия: Принципът на партньорство, заявен като фундаментален за НРПП, дава възможност на гражданското общество да участва активно в оформянето на приоритетите и наблюдението на изпълнението на европейските фондове на национално и регионално ниво[34][35]. Ако тази рамка се приложи реално, НПО ще могат да се включат активно в консултации при изготвянето на партньорските планове, да членуват в комитетите за наблюдение редом с властите и да сигнализират за проблеми или нужди в хода на изпълнение. Това партньорско включване може да гарантира, че гласът на общностите и уязвимите групи ще се чуе при разпределението на средствата – например, да се застъпи за повече средства за социални услуги в отдалечени райони или за програми за интеграция на малцинствата. Комисията обещава, че плановете ще се разработват „в тясно сътрудничество… с всички релевантни заинтересовани страни“[36], и че регионалните и местни власти остават в центъра на процеса, градейки върху успешните практики на кохезионната политика[37]. При оптимистичен сценарий, това означава по-прозрачно и приобщаващо управление на фондовете – нещо, за което гражданският сектор отдавна апелира. В допълнение, обвързването на европейските средства с реални реформи може да подсили и искания, които много НПО имат към своите правителства – например реформи в социалната сфера, образованието или правосъдието. Ако държавата поеме ангажимент за определени политики в своя НРПП, гражданското общество може да следи изпълнението и да държи отговорни властите, знаейки че от това зависят и значими финансирания.

Рискове и потенциални предизвикателства пред гражданските организации

Разбира се, заедно с позитивите, редица организации предупредиха и за възможни рискове и недостатъци на предложението от гледна точка на гражданския сектор:

  • Недостатъчен бюджет и конкуренция на приоритети: Въпреки впечатляващите цифри, някои анализатори посочват, че увеличението на МФР е по-малко, отколкото изглежда, особено като се отчете инфлацията и новите задачи. Климатични експерти изчисляват, че в постоянни цени предлаганият бюджет не надхвърля чувствително настоящия, а амбициите за зелени инвестиции реално са по-ниски от комбинираните усилия през 2021–2027 (включително NextGenerationEU). Граждански организации на европейско ниво също изразиха разочарование от “скромния” растеж на бюджета, като го определиха като „недостатъчен да посрещне новите приоритети“ на Съюза. С други думи, страхът е, че „покривалото ще се окаже късо“ – нови области като отбрана и сигурност получават повече средства, което може да стане за сметка на традиционни социални и граждански програми. Фермерски организации вече изразиха опасение, че ОСП може да бъде недофинансирана, а някои по-бедни региони – че фокусът върху върхови технологии ще отклони внимание от социалното сближаване. Civil Society Europe (обединение на европейски НПО) предупреждава, че вижда „ренационализация на бюджета и намален акцент върху социалното сближаване“, което „не е пътят напред“ на фона на нарастващи предизвикателства пред Европа. Рискът е, че ако общият финансов „пай“ не нараства достатъчно, секторите и каузите, подкрепяни от НПО (социални услуги, устойчиво развитие, права), може да усетят конкурентен натиск от другите приоритети за ресурси. Това прави още по-важно организациите активно да се застъпват при преговорите бюджетът да не се орязва в тези направления.
  • „Ренационализация“ на управлението – риск от изключване на независими НПО: Преминаването към Национални планове за партньорство концентрира планирането и до голяма степен управлението на средствата на ниво държава членка. Макар това да дава гъвкавост, някои наблюдатели се опасяват, че може да доведе и до намалена роля на наднационалния контрол и стандарти, което да навреди на гражданското общество, особено в страни със стеснено гражданско пространство и граждански организации под натиск. Civil Society Europe изразява „силно притеснение от липсата на структури за участие на гражданското общество в разработването и управлението на програмите“. Накратко, няма яснота за конкретен гарантиран механизъм как НПО ще бъдат включени – разчита се на партньорския принцип, но той често на практика зависи от националната политическа воля. Ако някое правителство е враждебно настроено към независими организации (например критикуващи го по въпроси за върховенството на закона или правата на малцинствата), то би могло да ги изолира от процеса на консултации или от достъпа до финансиране, когато контролира единния план. Ако партньорските планове се окажат проформа, гражданското общество би загубило директен канал за влияние и проектно финансиране. Това важи особено за социалните и екологичните НПО, които традиционно разчитат на кохезионните фондове – сега те трябва да се надяват на добросъвестност от националните власти при определяне на приоритетите и оценка на проектите. Затова експерти зоват за по-строги изисквания за включване – например, формални консултативни съвети с НПО, наблюдатели от Комисията в оценителните комисии и др., за да се гарантира, че гласът на гражданското общество няма да бъде заглушен в новата схема.
  • Липса на оперативна подкрепа и устойчивост за НПО: Макар че програмата AgoraEU увеличава средствата за проекти, представители на сектора обръщат внимание на липсата на предвидена структурна подкрепа за гражданските организации. В досегашната програма CERV съществуваха оперативни грантове за мрежи и платформи на европейско ниво – т.е. базово финансиране, което помага на тези организации да функционират и да изпълняват своята мисия в дългосрочен план. В новото предложение поне за момента такива линии сякаш не се открояват. Civil Society Europe отбелязва с тревога „очевидното повсеместно изчезване на структурната подкрепа за общоевропейски граждански мрежи под формата на оперативни грантове“. Това е проблематично, защото финансирането само на проекти, без институционална подкрепа, затруднява устойчивостта на организациите – те трябва постоянно да преследват нови проекти, за да покриват и основните си разходи, което е несигурно и не винаги ефективно. Ако AgoraEU не предвиди стабилни механизми (например многогодишни партньорски споразумения или ядково финансиране) за ключови НПО мрежи, съществува риск от отслабване на гражданския сектор на ЕС в дългосрочен план, дори при на пръв поглед увеличени бюджети. Това е аспект, който предстои да се обсъжда – Европейският парламент вероятно ще настоява за запазване на някаква форма на оперативни субсидии за гражданско общество и през новия период.
  • Сливанията на програми – опасения за специфични приоритети: Обединяването на множество теми под по-широки шапки поражда притеснения, че някои специфични каузи може да загубят видимост или финансиране. Например, програмата LIFE (за околна среда и климат) се влива в огромния Фонд за конкурентоспособност – природозащитници се опасяват, че екологичните проекти (доколкото такива изобщо са предвидени) ще трябва да се конкурират с промишлени и отбранителни проекти и може да не получат достатъчен дял или внимание. Подобно, Фондът за справедлив преход (JTF), който досега отделно подпомагаше въглищните региони и работниците засегнати от зеления преход, се закрива и слива в широките партньорски планове, без ясно обособени средства за регионите в преход. Това буди тревога, че специалният фокус върху справедливия преход може да се размие и тези региони да бъдат недостатъчно подпомогнати, ако национално не се приоритизират. В сферата на културата и медиите, сливането с програмата за граждански ценности (AgoraEU) макар и позитивно по отношение на по-големия бюджет, все пак изисква баланс – културният сектор държи на автономността на културната линия в програмата, за да не бъде изместена от политически чувствителната тематика за права и ценности. Първите реакции са, че за момента Creative Europe – култура остава ясно обособена като отделен стълб в AgoraEU, което е успокоително. Но ще е нужно гражданските организации във всеки сектор да следят при преговорите, така че постигнатите увеличения на бюджети да не бъдат орязани, а отделните приоритети (култура, медийна свобода, равенство между половете, борба с дискриминацията и т.н.) да запазят своето място в рамките на обединените програми.
  • Предизвикателства в изпълнението и бюрокрацията: Въпреки заявената цел за опростяване, сливането на много фондове и въвеждането на нови механизми неизбежно ще донесе преходен период на несигурност. Гражданските организации може да срещнат трудности да се ориентират в новата система, особено докато се разработят новите правила и ИТ системи (например единния портал). През първите години на новата МФР е възможно забавяне в старта на програмите, докато всички планове за партньорство бъдат одобрени и стартирани – това може да доведе до финансов вакуум за някои НПО, ако старите програми приключат, а новите още не са отпуснали първите грантове. Също така, обвързването с резултати е нож с две остриета: ако държава се бави с изпълнението на реформи или цели, плащанията могат да се забавят или задържат[38]. Макар да има защита срещу санкциониране на региони заради национални грешки[39], все пак съществува риск проекти на терен (включително НПО проекти) да се сблъскат с непредвидени спирания, ако целият план бъде забавен от политически фактори. Това поставя изискване за по-добро планиране и от страна на НПО – да са подготвени за гъвкавост или временно преустановяване, ако настъпи подобна ситуация.

Накрая – предложението за новата МФР 2028–2034 бележи важен поврат в европейския бюджет – то е по-мащабно, по-гъвкаво и по-тясно обвързано със стратегическите приоритети на Съюза. За активните граждани и неправителствени организации това открива нови хоризонти, но и налага адаптиране към промяната. Като активна част от обществото, НПО сектора има интерес да участва във финалното оформяне на тези политики: предстоят политически преговори, в които Европейският парламент и Съветът ще обсъждат размера и детайлите на бюджета. Гражданските организации на европейско и национално ниво вече се мобилизират да отправят своите искания – повече инвестиции в хората, по-ясни механизми за участие, защитени бюджети за социална справедливост, климат и демокрация.

Не бива да се забравя, че следващата МФР ще покрие период, в който ЕС може да се разшири (възможно присъединяване на нови страни), и ще премине през непредвидими глобални предизвикателства. Затова активното гражданско общество ще бъде необходимо повече от всякога – като партньор за изпълнение на програмите, като коректив на властта и като гарант, че европейските ценности не остават само думи на хартия. Новите инструменти – от програмата AgoraEU до партньорските планове – дават рамка за действие, но изпълването ѝ със съдържание зависи от нас. За българските НПО е важно отрано да се запознаят с тези промени, да потърсят място в дебата за националния партньорски план, и да се подготвят да се възползват от новите програми като „Еразъм+“ и „AgoraEU“ за укрепване на своите каузи.

В обобщение, гражданските организации виждат смесена картина. От една страна, предложението съдържа редица положителни елементи – повече средства в ключови области области, заявена подкрепа за ценностите и ангажираност с тях, потенциал за участие в оформянето на приоритетите. От друга страна, структурните промени крият и рискове – особено ако не бъдат създадени ясни механизми за участие на гражданското общество и отчетност на средствата. Както са отбелязали колегите от Civil Society Europe , „МФР ще оформи посоката на ЕС за идните години. Гражданското общество е готово да бъде проактивно… но са нужни стъпки към по-ясни структури и по-добра подкрепа за него в новата МФР“. Предстои НПО секторът, заедно с Европейския парламент, да се бори в преговорите за отстраняване на слабостите и запазване на постиженията в предложения бюджет.

Ако новата финансова рамка бъде добре насочена и приложена, тя може да се превърне в двигател за едно по-силно, сплотено и демократично общество – в България и цяла Европа. Гражданският сектор има ключова роля този потенциал да се реализира на практика, затова трябва да бъде активен участник от самото начало на този нов финансов цикъл.

* Статията е подготвена с подкрепата на изкуствен интелект.

Използвани източници:

CAN Europe. EU’s next long-term budget: Commission’s proposal leaves gaps in climate and nature.https://caneurope.org/mff-proposal-2028-2034/

Civil Society Europe. Reaction to the Multiannual Financial Framework 2028–2034: Progress for Some, Setbacks for Others.https://civilsocietyeurope.eu/cse-mff-reaction-2028-2034/

Culture Action Europe. Proposed €8.6 billion for culture and democracy in the next EU budget.https://cultureactioneurope.org/news/proposed-e8-6-billion-for-culture-and-democracy-in-the-next-eu-budget/

European Commission. EU Budget 2028–2034.https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/eu-budget/long-term-eu-budget/eu-budget-2028-2034_en

European Commission. EU official portal.https://europa.eu/

The Brussels Times. EU’s long-term two trillion budget in a nutshell.https://www.brusselstimes.com/1671273/the-mff-eus-long-term-two-trillion-budget-in-a-nutshell

Western Balkans Infohub. What is Planned for Horizon Europe 2028–2034 and other Programmes?.https://westernbalkans-infohub.eu/news/what-is-planned-for-horizon-europe-2028-2034-and-other-programmes/