ДО 

КОМИСИЯТА ПО КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ
КЪМ 51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ЗА ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ, ЖАЛБИТЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
КЪМ 51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ

НА 

ФОРУМ ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ

ОТНОСНО:

  1. Законопроект за допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 51-654-01-25, внесен от Александър Рашев и група народни представители;
  2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 51-654-01-27, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Форум Гражданско Участие (ФГУ) е мрежа, обединяваща над 80 граждански организации и мрежи от цялата страна, работещи в различни сфери на обществения живот. Повече от 10 години работим за подобряване на средата за гражданско участие и насърчаване на ефективния диалог между гражданите, техните организации и институциите. Като представителна организация на широк спектър от субекти в гражданския сектор, изразяваме своето несъгласие и с двата посочени законопроекта и настояваме те да бъдат отхвърлени.

Основните ни аргументи са следните:

I. Относно ролята на гражданските организации и европейските стандарти за добро управление

Гражданските организации са естественият партньор на държавата, а в редица случаи – и необходимият коректив, който гарантира прозрачност и отчетност на управлението. В една демократична държава взаимодействието между публичните власти и неправителствения сектор не е „изземване на функции“, а форма на сътрудничество в полза на обществото.

Разнообразието на членовете на ФГУ и на хилядите други организации в България показва, че гражданският сектор покрива сфери, в които държавата често няма капацитет или ресурс да достигне сама – социални услуги, образование, екология, защита на правата на уязвими групи, култура и др.

Препоръка CM/Rec(2007)14 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно правния статут на неправителствените организации в Европа изрично подчертава „съществения принос на НПО за развитието и осъществяването на демокрацията и човешките права“. Принципите на доброто управление изискват държавата да създава благоприятна среда за гражданско участие, а не да го ограничава чрез административни бариери.

Нещо повече, член 11 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) задължава институциите да поддържат „открит, прозрачен и редовен диалог с представителните сдружения и гражданското общество“. Ограничаването на дейността на тези организации би било в разрез с европейските ценности и с принципа за партньорство, залегнал в основата на Кохезионната политика и стратегическите документи на ЕС.

II. По отношение на Законопроект № 51-654-01-25

  1. Риск от ограничаване на достъпа до услуги за гражданите (чл. 3а)

Предложената забрана ЮЛНЦ да извършват дейност, „сходна на или припокриваща се с дейността на органи, натоварени с публични функции“, създава сериозни рискове за функционирането на цели сектори. В момента стотици граждански организации предоставят жизненоважни социални, образователни и здравни услуги в цялата страна, често в населени места, където държавните структури нямат капацитет. Ако този текст бъде приет, на практика се поставя под въпрос законността на доставчиците на социални услуги, работещи по реда на Закона за социалните услуги, както и на читалищата, училищните настоятелства и екологичните сдружения. Това би довело до преустановяване на подкрепата за хиляди уязвими групи и до блокиране на публично-частни партньорства, доказали своята ефективност.

  1. Противоречие с действащото законодателство относно делегираните дейности

Забраната за „делегираното извършване от ЮЛНЦ на публични правомощия“ влиза в колизия с установената правна рамка в България. Държавата сама избира да делегира определени дейности на частни субекти (вкл. ЮЛНЦ), за да повиши качеството и ефективността на услугите. Този механизъм е регламентиран в множество специални закони. Предложената промяна би създала правен хаос и би лишила държавата и общините от възможността да възлагат дейности на външни изпълнители, което е утвърден механизъм за добро управление.

  1. Несъразмерни санкции

Предвидените глоби и имуществени санкции в изключително високи размери, както и възможността за отнемане на имущество, са несъразмерни спрямо преследваната цел. Тези мерки надхвърлят значително санкционните режими за други правни субекти и създават усещане за целенасочен натиск върху гражданския сектор.

III. По отношение на Законопроект № 51-654-01-27

  1. Необосновани ограничения в наименованията 

Законопроектът предлага забрана за използване на думи като „център“, „институт“, „национален“ и др. Тези термини са част от утвърдената международна терминология за неправителствени организации, занимаващи се с анализи, изследвания и експертна дейност (т.нар. think-tanks). Задължаването на организации с дългогодишна история и международна разпознаваемост да променят имената си ще доведе до административна тежест и загуба на изградена с години репутация, без това да донесе полза за обществото.

  1. Липса на необходимост от допълнителна регулация

Аргументът, че гражданите могат да бъдат въведени в заблуждение относно характера на дадена организация, не отчита съществуващите гаранции. Съгласно Закона за администрацията (чл. 61), Министерският съвет поддържа Административен регистър, който е публичен и съдържа изчерпателна информация за всички държавни структури. Всеки гражданин може лесно да направи справка кои са официалните държавни органи. Допълнителното ограничаване на правото на сдружаване чрез забрана на определени думи е прекомерна мярка, която не решава реален проблем.

IV. Заключение

Предложените законопроекти показват базово неразбиране на начина на функциониране на държавата, на настоящата нормативна уредба и на ролята на гражданското общество в една демократична система. Вместо да търсят решение на реални проблеми, тези текстове целят стигматизиране и административно задушаване на свободния граждански сектор.

Опитът да се постави знак на равенство между гражданската активност и „изземването на държавни функции“ е опасен прецедент, който тласка България далеч от европейските демократични стандарти. Ролята на държавата е да създава условия за развитие, а не да налага забрани за доброволчество, дарителство и сдружаване.

С оглед на гореизложеното, „Форум Гражданско Участие“ настоява народните представители да гласуват „ПРОТИВ“ двата законопроекта.