Събитие под надслов „Рецепти за Европа – дебат с български кандидати за евродепутати“ се проведе на 8 май в София по повод предстоящите на 26 май избори за представители в Европейския парламент.
Покани за участие бяха отправени към петте водещи според социологическите проучвания партии и коалиции – ПП ГЕРБ и СДС, БСП за България, ДПС, ВМРО-Българско национално движение и „Демократична България“. От страна на политическите сили, обаче, се включи единствено Емил Георгиев, кандидат от листата на „Демократична България“. Така, ролята на „главни готвачи“ поеха представители на граждански организации от различни сфери. Водещ на събитието бе Мария Силвестър.
Кандидатите за евродепутати бяха поканени да представят по нетрадиционен начин своята „рецепта” за Европа по една от петте теми, събрани чрез анкета сред активни български граждани: „Насърчаване на гражданската активност“, „Повишаване на гражданската информираност“, „Деца, младежи, образование, демографско развитие“, „Околна среда и климат“ и „Активно включване на възрастните хора в обществения живот“.
Чрез жребий на Емил Георгиев беше отредено да говори по въпросите за гражданската активност, а негов „помощник-готвач“ бе Ива Таралежкова, председател на Форум Гражданско Участие.
„Намирам тази тема за най-близка до това, което досега съм вършил. На първо място, трябва да се направи преглед на всички инструменти за пряка демокрация, с които ние разполагаме. Законът, който действа у нас, поставя изключително високи бариери пред някои от възможностите за участие“, подчерта Георгиев.
Той изрази готовността си не само да участва, но и да инициира срещи с граждани и като цяло да работи за насърчаване на взаимодействието с представители на гражданското общество. „Моята тайна съставка е личният пример. Смятам, че този, който проповядва вода, трябва да пие вода, а не тайно да си сипва осемнайсетгодишно“, завърши кандидатът на „Демократична България“.
По темата за повишаване на гражданската иформираност говори Кристина Христова от Център за култура и дебат „Червената къща“, като в подготовката на „рецептата“ се включи и Красимира Величкова от Български дарителски форум.
„Съставките, които идентифицирахме за нашата рецепта, са прозрачност, отговорност, финансиране, мониторинг, инициативност, медийна грамотност, подкрепа на качествена журналистика,“ заяви Христова.
Един от ключовите проблеми, по които следва да се работи усилено, според тях е окрупняването на медиите, съсредоточаването им в ръцете на ограничен кръг от хора, което от своя страна застрашава свободата на словото. Една от задачите пред бъдещите евродепутати от България би могла да бъде именно това – подкрепа за изготвяне на резолюция за ясни критерии за плурализъм на медиите. „Това е проблем не само в България, но и в целия Европейски съюз“, посочи Христова.
По отношение на достоверност на информацията беше изтъкната нуждата от повишаване на медийната грамотност, за което би следвало да се насочват и повече финансови ресурси, както и необходимостта от предприемане на мерки за подкрепа на медиите, които представят достоверна информация и качествено съдържание.
В „главни готвачи“ по темата за детските и младежките политики се превърнаха Мария Брестничка от Национална мрежа за децата и Илина Мутафчиева, председател на Национален младежки форум.
„Нашата рецепта стъпва на дългогодишната работа на стотици организации, работещи в сферата. Едната много необходима съставка са инвестициите в политиките за деца и за младежи на европейско ниво. Другата важна съставка е участието на тези, за които се правят политиките – децата и младежите,“ посочи Мария Брестничка.
И двете участнички изразиха мнението, че включването особено на децата в изработването на насочените към тях политики е деликатен и специфичен процес и именно поради това е нужно да се работи още по-усилено и с повишено внимание по тези въпроси. „Много е важно да откроим кога говорим за детски политики и кога за младежки“, отбеляза Илина Мутафчиева. Мария Брестничка подчерта още, че друга тема, която изисква концентрирани действа и на национално, и на европейски ниво е детската бедност, чиито нива у нас по думите ѝ са притеснително високи.
Своята визия по отношение на политиките за околната среда и за климата представиха Веселина Кавръкова и Катерина Раковска от WWF България.
„Околна среда и климат са две отделни „ястия“, които обаче са свързани, и затова ние имаме две отделни рецепти, които ще представим“, започна Веселина Кавръкова. Най-голямото предизвикателство пред нас във връзка с околната среда по думите ѝ е да се спре деградирането на природната среда и загубата на природни ресурси. „Това е едно от ключовите условия за качество на живот и икономически просперитет в бъдеще“, допълни тя.
Беше посочена важността от прилагането на европейско ниво на съществуващата законодателна рамка в областта на околната среда, както и от приемането на глобално споразумение за природата и хората през 2020 г.
Мерките по отношение на климата според Катерина Раковска пък са свързани преди всичко със смяна на енергийните източници, които използваме. „Необходимо е всяка държава да има ясен план за това, като бъдат отчетени всички социални и икономически аспекти на тези процеси – иначе казан, целта е да се постигне така нареченият „справедлив преход“, посочи Раковска. Това означава полагане на всички необходими усилия за преквалификация на хората, които биха загубили работата си, и гарантиране на тяхната бъдеща професионална реализация.
Последният въпрос в рамките на дебата бе този за активното включване на хората над 55-годишна възраст в обществено-икономическия живот, развиване на техния потенциал, експертиза, умения, опит. Съставките за приготвяне на рецепта по тази тема предложи Мария Петкова от фондация „Лале“. Тя посочи важността от осигуряване на повече подкрепа за програмите за учене през целия живот, включително от финансово обезпечаване на подобни инициативи. Темата придобива все по-голямо значение с оглед променящите се социални, икономически и демографски реалности, една от причините за които е застаряващото население на континента.
„Искаме да видим солидарност между поколенията, на локално и на европейско ниво“, заяви Петкова. И допълни, че от особено значение е да зачитаме всички хора, да действаме единно и да говорим за възрастните хора като за ресурс, а не само като за грижа.
Основна цел на събитието „Рецепти за Европа“ бе ключовите европейски политики да се дискутират на разбираем език, като в същото време се насърчи взаимодействието между граждани и политици. Стремежът на инициативата е тя да прерасне в модел за наблюдение на изпълнението на обещаните по време на дебата „рецепти” от страна на избраните за евродепутати и да стане платформа за активен диалог между гражданите и представителите на страната ни в Европейския парламент.
И макар че участие в дебата взе кандидат само на една от поканените политически формации, организаторите не се отказват от поставените цели и са обнадеждени, че позитивен и конструктивен диалог между всички заинтересовани страни наистина е възможен.
„Ще продължим да работим с всички, независимо че днес повечето от тях не дойдоха. Ние имаме предложения, имаме рецепти и ще намерим начина, по който да им ги предадем. Не са изпуснали влака, винаги сме на разположение за дискусия“, заяви Ива Таралежкова.
Организатори на дебата „Рецепти за Европа“ са широка коалиция от граждански платформи и мрежи, включваща Форум Гражданско Участие, Български център за нестопанско право, Национална мрежа за децата, WWF България, Български дарителски форум, Платформа Агора, НПО Портал и Червената къща, със съдействието на CIVITATES.
