На 28 февруари, петък, от 14.00 ч. Форум Гражданско Участие, най-голямата мрежа за гражданско участие в България, ще представи кандидатите си за членове в Съвет за развитие на гражданското общество: Български център за нестопанско право, сдружение „Нов път“ – Хайредин и фондация „Европейски институт“.
България преминава през трудни времена, гражданските организации и темата за гражданския активизъм се сблъскват непрекъснато с увеличаващите се социални проблеми и популизъм. Участието в Съвета за развитие на гражданското общество може да се превърне в крайъгълен камък въобще в концепцията да е възможно да има ясен и структуриран диалог между държавата и гражданските организации по темата за гражданските свободи.
Каним всички активни граждани и организации, които се вълнуват от темата за участието, какво и как може да се промени, така че да е по-ефективно и удовлетворяващо това, че упражняваме гражданските си свободи, да заповядат на среща в Къщата на гражданските организации (София, ул. „Христо Белчев“ №3). Ще имате възможност освен да видите представянето на кандидатите, да чуете повече за техните приоритети, ако бъдат избрани за членове на Съвета, както и да дадете предложения и да споделите очакванията си от тяхната работа като членове на Съвета.
Дневен ред на срещата на 28.02.2020, 14.00 – 16.00 ч.:
1. Представяне на ФГУ – мрежа за подкрепа и развитие на гражданските организации;
2. Представяне на кандидатите на ФГУ;
3. Дискусия за приоритетите на кандидатите на ФГУ за участието им в Съвета за развитие на гражданското общество.
Тук ще намерите и кратко представяне на организациите, както и съответните им представители: Надя Шабани (БЦНП), Любов Панайотова (фондация „Европейски институт“) и Спаска Михайлова („Нов път“).
Тройно повече хора (39%) намират за полезно НПО да влияят върху приемането на закони в парламента, отколкото смятат, че възможностите за влияние на НПО върху общественото развитие е голямо (13%). Очевидно, когато става въпрос за ясни рамки, в които да се разполага влиянието на сектора, съчетано с ниското доверие към Парламента, мненията еволюират в полза на неправителствения сектор. В тази връзка, полезно би било предложенията по различни законопроекти и особено – начинът, по който тези предложения защитават гражданския интерес, да бъдат широко популяризирани. Добре би било и да не се остава в полето на чисто експертното, а да се дава по-широка медийна гласност, да има повече примери как внесените предложения защитават гражданския интерес.
Основните фактори, които будят доверие към дадена ГО, са отново „медийното й и публично позициониране“ – да е голяма и известна, да има добри отзиви за нея в медиите, известни личности да са ангажирани с нейни каузи. Тук още по-силно личи негативният ефект от фрагментацията. Изключително трудно е множество малки организации да бъдат широко медийно отразени и да попаднат в полезрението на големи обществени групи. Затова е още по-необходимо да има силни публични говорители на общите каузи, да бъдат представени хората, чиито проблеми те решават, да се работи за разпознаването на ключови каузи, ангажименти, успехи. Огледалният образ – източниците на негативизма са съсредоточени основно върху злоупотребата с финансови средства и сродните – работа в полза на големи корпорации и бизнес интереси, прокарване на свои собствени бизнес интереси.
