Дебатът за многогодишната финансова рамка на ЕС след 2020 вече започна. В свой анализ относно „Варианти за нови райони за планиране в България от ниво NUTS2“, арх. Белин Моллов, партньор на ФГУ споделя своето експертно мнение относно възможните решения. Представяме тази гледна точка, защото смятаме, че е важно да има повече компетентни мнения при вземане на крайното решение, което ще промени формата на районирането в страната.
В момента районите от ниво 2 (NUTS 2) в страната са шест – Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Южен централен и Югозападен. В публикация на Дневник от 30 януари 2018 се обсъжда необходимостта от промяна в районирането в страната. Междуведомствена работна група предлага три варианта за решение. Министърът на регионалното развитие Николай Нанков споделя: „Предприемането на тази стъпка се налага от необходимостта от по-устойчиви във времето райони по отношение на броя на населението в тях и осигуряването на съответствие с нормативната рамка на ЕС. Съгласно европейския регламент минималният брой население за район от ниво 2 е 800 000 души, а максималният – 3 000 000 души.“ Според статистическите данни (31 декември 2016 г.)
Северозападният район за планиране е под 800 000 души (769 623), а Северен централен район е с население малко над изискуемия минимум (805 441 жители).
Предложените три варианта от Междуведомствената група предстои да бъдат подложени на обществено обсъждане.
Анализът на арх. Моллов прави преглед на предложенията и аргументира нуждата от друг подход. Неговата разработка предлага доразвиване на вариант 2 от предложенията от гледна точка на устойчивост в демографско, инфраструктурно, икономическо и жизнеспособно регионално развитие.
„Този вариант е доразвиване на вариант 2 на междуведомствената работна група. Предлагат се следните промени, съобразени с естествените географски характеристики на територията, историческо и селищно развитие, балансирано разпределение на населението:
1. Дунавският регион се създава от сливането на СЗРП и СЦРП;
2. Черноморският регион се създава от сливането на СИРП и ЮИРП (област Търговище се връща на мястото си в Черноморския регион);
3. Област Благоевград се присъединява към Южния район (Тракийско – Родопски – Пирински), „Зеленото сърце на Европа”;
4. Софийски (Столичен) регион, обединява четирите области – Софийска, София град, Перник и Кюстендил.
По този начин се постига устойчиво, логично, трайно решение, отговарящо както на нуждите на статистиката и установената практика в ЕС, така и на действителните нужди и интереси на местните общности за преодоляване на различията между център и периферия и балансирано регионално развитие. Достатъчно е добре да се познават регионалните планове, да се прегледат текущите в момента междинни оценки на изпълнението на областните стратегии и осъществяването на програмата за целенасочена подкрепа и веднага ще се забележат реалните нужди от промяна.“
